ДЕЙСТВИЯ ЗА КЛИМАТА

За личната (социална) отговорност и средата (в която живеем)

От Милена Атанасова

„Мисли за по-нататък!“ (THINK FURTHER) е мотото на следващото издание на форума Innovation Explorer, който предстои да се случи на 24.02.2022 г. Тъй като тази година организаторите ме поканиха за партньор на събитието, бих искала да споделя с вас, че с нетърпение, нескрито любопитство и лека тревога очаквам всичко, което ще споделят по темата глобалните и локални спикъри – футуристи, учени, икономисти, финансисти, журналисти и други визионери.

Основните теми, които ще бъдат засегнати на форума, ме вълнуват от години и затова периодично партнирам на различни организации, отговарящи за тях в България. С годините, обаче, тези теми стават все по-актуални не само за мен, но и за теб, за обществото и за цялото човечество. И имат пряко отношение към дейността на Wellness Masters Hub, тъй като подобряването на средата една от целите ни в социалния аспект на благополучието и е част от интегралните ни програми – като лични, така и организационни. За какви теми става въпрос?

  1. Здравей свят! Как да бъда Човек в епохата на Машината
  2. Мисли за по-нататък
  3. Действия за климата

И понеже обичам да вървя наобратно, започвам отзад-напред… с темата за климата и действията по опазването на околната среда. Обещавам да разгледам и трите, ще пиша отделни текстове за това, защото бих искала да допринасям за личното ви благополучие.

Климатът и климатичните промени са една стара и много „дъвкана“ тема, по която (обаче) все още не се работи активно на ниво „човек“. Едно е да се прокарват глобални, национални и локални политики, съвсем друго – когато всеки един от нас се почувства пряко засегнат и предприеме действия.

Не искам да звуча катастрофично, но вярвам всички вие, като будни и осъзнати хора, които искате децата ви да имат светло бъдеще, познавате фаталната 13-та цел от целите за устойчиво развитие на ООН – тази за климатичните промени. А ако все още не сте запознати със статистиката, ще ви споделя само пет факта, обобщени благодарение на Междуправителствената комисия по изменението на климата:

  • От 1880 до 2012 г. средната глобална температура се е увеличила с 0,85 ° C. За да се постави това в перспектива, за всеки 1 градус на повишаване на температурата добивите от зърно намаляват с около 5%. Царевицата, пшеницата и други основни култури са претърпели значително намаляване на добива на глобално ниво от 40 мегатона годишно между 1981 и 2002 г. поради по-топъл климат.
  • Океаните са се затоплили, количествата сняг и лед са намалели, а морското равнище се е повишило. От 1901 до 2010 г. средното глобално морско ниво се е повишило с 19 см, тъй като океаните са се разширявали поради затопляне и ледът се е стопил.
  • Размерът на морския лед в Арктика намалява през всяко следващо десетилетие от 1979 г. насам, с 1.07 милиона км² загуба на лед на всяко десетилетие
  • Като се имат предвид текущите концентрации и текущите емисии на парникови газове, вероятно е до края на този век увеличението на глобалната температура да надвиши 1,5 ° C в сравнение с 1850 до 1900 за всички сценарии с изключение на един. Световните океани ще се затоплят и ледът ще се топи. Средното покачване на морското равнище се прогнозира като 24 – 30 см до 2065 г. и 40-63 см до 2100 г. Повечето аспекти на изменението на климата ще продължат в продължение на много векове, дори ако емисиите бъдат спрени
  • Глобалните емисии на въглероден диоксид (CO2) са се увеличили с почти 50% от 1990 г. насам. Те нарастват по-бързо между 2010 и 2010 г., отколкото през всяко от трите предходни десетилетия.

Дори и да са запознати с тези факти, сякаш мнозина ги приемат като даденост и просто заявяват: „Еми аз какво мога да направя?“ Отговорът ми е: Помисли как живееш и с какво можеш да помогнеш лично за една по-добра (околна) среда. Ключът се крие вносенето на лична отговорност идобавянето на лична стойност посредством ежедневни и съвсем целенасочени усилия за изграждане на добри навици с цел подобряване на средата, за опазване на околната среда и за забавянето на климатичните промени, които имат пряка вреда както върху нас, така и върху всички живи организми на планетата.

Ето няколко елементарни стъпки, доказано добри и работещи практики, които лично гледам да прилагам и на които уча детето ми – за да допринасям както за личното ми, така и за общото благополучие по отношение на средата:

  • Пазя въздуха – ако е възможно се придвижвам повече пеша, с колело или с електрически транспортни средства – влак (вкл. метро), тролеи, трамваи, може също електрически тротинетки, скутери и електромобили. При всички положения е по-добре е за въздуха да използвате публичния транспорт пред индивидуалния. Особено много вредят автомобили и по-големи машини на нафта и бензин. Ограничавам също пътуването със самолет колкото и да ми харесва.
  • Пестя водата – което не означава, че не я пия. Пия вода в неограничени количества, но когато става дума за миене и къпане, гледам да се съобразявам. Също така ползвам миялна и перална машини, която автоматично редуцират разхода на вода.
  • Пестя електроенергията – купувам си енергоспестяващи електроуреди и (доколкото ми е възможно), автоматизирам енергийния поток. Заменила съм обикновените крушки у дома с енергоспестяващи. Ако ви е възможно, ползвайте зелена енергия/ ВЕИ.
  • Пестя хартията – освен да я използвате внимателно, дарявам книги или предавам за рециклиране тази, която не ми е нужна.
  • Доколкото ми е възможно, съм си направила „пасивна“ къща – максимална изолация на покрив и стени; специални мазилки и боя отвън – за да се ползва слънчевата енергия… локално парно на пелети, което е автоматизирано. Ако можете, най-собре е да се отоплявате на ток или на газ, за да не хабите твърди естествени горива като дърва и въглища.
  • Събирам разделно отпадъците и ги предавам за рециклиране – отделно стъкло, пластмаса, хартия. Същото важи за старите ми вещи – не ги изхвърлям в общия боклук, а ги дарявам или пък ги предавам на съответните пунктове – дрехи, техника, батерии, книги и други…
  • Ограничила съм употребата на найлон и пластмаса до минимум – купувам дрехи, обувки и вещи само от естествени материали (памук, вълна, дърво, стъкло, метал и пр.), за пазар ползвам рециклируеми торби за многократна употреба; гледам да не ползвам храни и напитки (включително вода) в найлонови и пластмасови опаковки.
  • Мисля какво купувам – не трупам вещи и пазарувам само неща, които наистина са ми необходими; също избирам стоки, чието производство не замърсява околната среда; предпочитам предимно местни продукти вместо такива, пропътували половината свят, за да стигнат до мен; електроуреди с висока енергоефективност; продукти за многократна употреба; избягвам употребата на излишни опаковки; гледам да купувам био (органични) продукти.

Повече идеи за конкретни стъпки, които можете да предприемете в лично качество и в организационен план, можете да намерите в специално направения преди време Наръчник за добри практики и полезни съвети по темата на WWF.

Колкото повече чета и се ограмотявам по темите, свързани със средата, в която живеем, толкова повече осъзнавам, че спасението не дебне отвсякъде, а то е скрито вътре в нас. Всеки един от нас следва да работи в тази посока индивидуално, като прави по нещо (или по няколко неща) всеки ден, за да съхраним нас самите, околната среда и като цяло планетата Земя. Тя ни е само една и ние сме изцяло зависими от нея. Затова да действаме с личен пример.

За да не бъда голословна, веднага давам пример за личен пример – една моя позната, която реши да учи „Устойчиво и отговорно управление“ (Sustainable & Responsible Governance) и дори си направи влог, за да може да популяризира темите като настоящи проблеми и възможни решения за широка аудитория. Ето това е личен пример, който се базира на интегритет между лична отговорност, мисъл, действие и резултат за позитивна трансформация на действителността. Споделям веднага едно нейно кратичко 2-минутно видео по темата за климатичната несправедливост (The climate injustice), като храна за размисъл какво оставяме на децата ни.

Ако преди век футуристите са били добри гении, защото футуризмът се е развивал най-вече в измерението на философията, творчеството и изкуствата, то днес те са се превърнали в анализатори на една много тъжна (и страховита) статистика. И вместо да творят и да очертават светло бъдеще, те са задължени да играят ролята на лоши пророци, предвещаващи Армагедон – за да могат хората да осъзнаят една очевадна реална заплаха.

Все пак очаквам на Innovation Explorer 2022 да чуя нещо добро от футуристите – възможни решения. Конкретни решения, които да вървят от частното към общото, от ниво „човек“ към ниво „човечество“ – за да може всеки от нас да се чувства като част от цялото и да знае какво да прави, за да можем да осигурим на децата ни едно по-добро бъдеще.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *